Лежиш на пода и си мислиш
защо безчувствен ставаш ти.
Защо прекъсна нишката със сърцето?
Захранвано с радост, болка и тъга.
Години хвърляше с пълни шепи
в тази бездна и тъмнина.
Вчера беше глупава,
искаше да промениш Света.
Днес си вече мъдра,
променяш своята съдба.
Припев:
Отмерваш времето на пръсти.
Не ти е нужен час и календар.
Очакваш все още нещо да се случи.
Повярвай мила, идва твоя край /2
Нямаш смелост да пребориш своите страхове.
Отпусни се, идва светлината
И белият ангел с нежни криле,
ще те отведе в небесата.
Той те поема и носи над красиви земи,
там няма болка и мъка
има само радостни дни.
Отпиваш жадно, на големи глътки.
Отровата – спасение за теб.
Поемаш дълбоко дъх за последно.
Очакваш скоро да се понесеш...
© princess of the darkness Всички права запазени