16 апр. 2007 г., 14:20

Последна Игра

781 0 5
         Последна Игра

 

Отново лутам се в мрака сам;

Отново чудя се кой съм аз;

Отново и отново изричам твойто име.
Отново съм без сърце и душа.

 

Запалвам поредната цигара,

А тя изгаря дробовете за пореден път.

Отпивам от чашата с лъжи -

Идва ми да крещя от болка!

 

Крещя с нечовешки глас.

Събирам сили за последна игра.

Ах, колко слаб съм, пак идва тя,

Ах, тъй жадуваната смърт!

 

Не, приятелко, няма вече да те мамя.

Ела и ме вземи - отведи далече!

Само ти, моя приятелко, ме желаеш:

Е, няма вече да ти бягам!

 

Не ми останаха сълзи,

Не ми остана сила.

Дори и надежда крехка...

Нека почнем игра последна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно като всички други!
  • Веднага 6 от мен...хареса ми
  • Абе човек авторското си е авторско както искам ша си напиша заглавието
    пак и като искаш ме питай и за други неща пак и що не земеш да ми видиш останалите произведения и с усмивка на лица ша ти приема критиките и двойките щото мене саме оценили вече може да не саъм поет пак и не смея да се наричам обаче просто се отпускам като пиша олеква ми пак и всеки си има мнение все пак
    на останалите благодаря за милите слова
  • Можеш!Остави писателчето какво казва,защото стиха ти не е за 2
  • Еее, стига де...
    На 18 години не приемай такива приятелки!
    Усмивки за теб!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...