16 апр. 2007 г., 14:20

Последна Игра

774 0 5
         Последна Игра

 

Отново лутам се в мрака сам;

Отново чудя се кой съм аз;

Отново и отново изричам твойто име.
Отново съм без сърце и душа.

 

Запалвам поредната цигара,

А тя изгаря дробовете за пореден път.

Отпивам от чашата с лъжи -

Идва ми да крещя от болка!

 

Крещя с нечовешки глас.

Събирам сили за последна игра.

Ах, колко слаб съм, пак идва тя,

Ах, тъй жадуваната смърт!

 

Не, приятелко, няма вече да те мамя.

Ела и ме вземи - отведи далече!

Само ти, моя приятелко, ме желаеш:

Е, няма вече да ти бягам!

 

Не ми останаха сълзи,

Не ми остана сила.

Дори и надежда крехка...

Нека почнем игра последна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно като всички други!
  • Веднага 6 от мен...хареса ми
  • Абе човек авторското си е авторско както искам ша си напиша заглавието
    пак и като искаш ме питай и за други неща пак и що не земеш да ми видиш останалите произведения и с усмивка на лица ша ти приема критиките и двойките щото мене саме оценили вече може да не саъм поет пак и не смея да се наричам обаче просто се отпускам като пиша олеква ми пак и всеки си има мнение все пак
    на останалите благодаря за милите слова
  • Можеш!Остави писателчето какво казва,защото стиха ти не е за 2
  • Еее, стига де...
    На 18 години не приемай такива приятелки!
    Усмивки за теб!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...