16.04.2007 г., 14:20

Последна Игра

779 0 5
         Последна Игра

 

Отново лутам се в мрака сам;

Отново чудя се кой съм аз;

Отново и отново изричам твойто име.
Отново съм без сърце и душа.

 

Запалвам поредната цигара,

А тя изгаря дробовете за пореден път.

Отпивам от чашата с лъжи -

Идва ми да крещя от болка!

 

Крещя с нечовешки глас.

Събирам сили за последна игра.

Ах, колко слаб съм, пак идва тя,

Ах, тъй жадуваната смърт!

 

Не, приятелко, няма вече да те мамя.

Ела и ме вземи - отведи далече!

Само ти, моя приятелко, ме желаеш:

Е, няма вече да ти бягам!

 

Не ми останаха сълзи,

Не ми остана сила.

Дори и надежда крехка...

Нека почнем игра последна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно като всички други!
  • Веднага 6 от мен...хареса ми
  • Абе човек авторското си е авторско както искам ша си напиша заглавието
    пак и като искаш ме питай и за други неща пак и що не земеш да ми видиш останалите произведения и с усмивка на лица ша ти приема критиките и двойките щото мене саме оценили вече може да не саъм поет пак и не смея да се наричам обаче просто се отпускам като пиша олеква ми пак и всеки си има мнение все пак
    на останалите благодаря за милите слова
  • Можеш!Остави писателчето какво казва,защото стиха ти не е за 2
  • Еее, стига де...
    На 18 години не приемай такива приятелки!
    Усмивки за теб!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...