18 мая 2008 г., 11:35
Последна надежда
Надежда моя плаха се прокрадна,
надеждата да бъда с теб щастлива,
но думата последна я открадна
и болката нестихваща прелива.
На себе си?! На тебе ли повярвах?!
Миражите и вярата не стигат,
за раните в душите се надявах,
че някога безследно ще отминат.
Ранихме се. И писано е било
навярно с друг да бъда по-щастлива,
но болката в сърцето се прокрадва,
дали без теб, дали ще бъда жива?
© Красимира Касабова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много е хубаво!Много ми хареса!Горе главата! "И писано е било
навярно с друг да бъда по-щастлива" -ще бъдеш
-
ще бъдеш, времето лекува. Поздрав
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
писано с наранена душа...с обич, Краси.