Последна надежда
Надежда моя плаха се прокрадна,
надеждата да бъда с теб щастлива,
но думата последна я открадна
и болката нестихваща прелива.
На себе си?! На тебе ли повярвах?!
Миражите и вярата не стигат,
за раните в душите се надявах,
че някога безследно ще отминат.
Ранихме се. И писано е било
навярно с друг да бъда по-щастлива,
но болката в сърцето се прокрадва,
дали без теб, дали ще бъда жива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
