Последна надежда

18.05.2008 г., 11:35 ч.

Поезия » Любовна

473 0 3

Надежда моя плаха се прокрадна,

надеждата да бъда с теб щастлива,

но думата последна я открадна

и болката нестихваща прелива.

На себе си?! На тебе ли повярвах?!

Миражите и вярата не стигат,

за раните в душите се надявах,

че някога безследно ще отминат.

Ранихме се. И писано е било

навярно с друг да бъда по-щастлива,

но болката в сърцето се прокрадва,

дали без теб, дали ще бъда жива?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-18T15:19:54+03:00

ще си жива...но ще помниш тъгата...
писано с наранена душа...с обич, Краси.
I{}anka (Йоана)

2008-05-18T13:47:02+03:00

Много е хубаво!Много ми хареса!Горе главата! "И писано е било

навярно с друг да бъда по-щастлива" -ще бъдеш
natalia (Наталия Божилова)

2008-05-18T12:08:40+03:00

ще бъдеш, времето лекува. Поздрав