May 18, 2008, 11:35 AM
Последна надежда
Надежда моя плаха се прокрадна,
надеждата да бъда с теб щастлива,
но думата последна я открадна
и болката нестихваща прелива.
На себе си?! На тебе ли повярвах?!
Миражите и вярата не стигат,
за раните в душите се надявах,
че някога безследно ще отминат.
Ранихме се. И писано е било
навярно с друг да бъда по-щастлива,
но болката в сърцето се прокрадва,
дали без теб, дали ще бъда жива?
© Красимира Касабова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е хубаво!Много ми хареса!Горе главата! "И писано е било
навярно с друг да бъда по-щастлива" -ще бъдеш
-
ще бъдеш, времето лекува. Поздрав
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
писано с наранена душа...с обич, Краси.