15 мая 2010 г., 12:34

Последна обич

1.2K 0 21

Тази обич ще бъде последна,

тази обич ще бъде до гроб,

няма нужда от вдигнати летви,

нито време за приказен зов.

 

Тази обич ще бъде най-тиха,

Верността този път се подписва

и докрая ще бъде изпита,

без да има какво да ù липсва.

 

Дълго чакана, тъжна награда

за десетките зимни летà,

през които така се надявах

да ме стоплят полярни слънца.

 

Като вино за коледна зима,

като хляб с топли думи омесен,

тази обич е необяснима,

тя е влюбена в залеза есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...