Тази обич ще бъде последна,
тази обич ще бъде до гроб,
няма нужда от вдигнати летви,
нито време за приказен зов.
Тази обич ще бъде най-тиха,
Верността този път се подписва
и докрая ще бъде изпита,
без да има какво да ù липсва.
Дълго чакана, тъжна награда
за десетките зимни летà,
през които така се надявах
да ме стоплят полярни слънца.
Като вино за коледна зима,
като хляб с топли думи омесен,
тази обич е необяснима,
тя е влюбена в залеза есен.
© Ивон All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
