3 мая 2011 г., 19:05

Последна обич

719 0 6

 

 

                               ПОСЛЕДНА  ОБИЧ

 

                             Щом напуснеш обичта,

                              животът ти прилича

                              на голата топола,

                              с която се здрависва

                                      утринта.

                             Прежалиха те дните,

                              с бръчки от  тъга.

                              Проплака обичта

                               с внезапния акорд,

                               в любимата соната

                                        на нощта.

                               Дървото ще възкръсне

                                 пак през  пролетта.

                                Но не забравената обич -

                                последната мечта-залог,

                                между живота и смъртта.

 

                                                   Wali (Виолета Томова)

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тополата е неплодоносещо дърво, визиращи дивото пространство, неосвоеното, в което са непознати привързаността и емоциите...
  • Така е! Често ни се налага да се крепим на ръба и тогава любовта е тази, която ни спасява!
  • много хубав,поздрави
  • Светъл, грижовен и уютен поетичен пристан за поизморената ми от житейски странствания душа ме очаква на твоята страничка, Вили. Благодаря ти за поезията! Сърдечен поздрав!
  • Няма последна любов! Нали знаеш, Вили! Поне докато сме живи. А и след това някой ни обича!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...