gerrda (Геновева Христова)
408 4496
29 нояб. 2017 г., 21:55

Последна зима 

  Поэзия
965 2 4

 

...из вечната носталгия на зимата гори

една съвсем недоловима нежност...

Отречено дихание и няколко луни

се давят в откровена неизбежност;

там жаждата е тънка като спомен за мечти

и слънцето изгрява все от Запад,

там нескончаемо ръми

милувката на тъмен отпечатък.

Последна зима. Само утрото вали

неистово, като пороен май,

сред сухите оголени треви

на вярата в единствения край.

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зимата никога не е последна...само пролетта...и прошката Пролетен поздрав! Джак
  • Благодаря ви!
  • Много особенно. Опитах да си представя това място. Докарала си го, Герда! Като две докосващи се огледални изображения.
  • "там жаждата е тънка като спомен за мечти

    и слънцето изгрява все от Запад"
    Красиво, нетипично като граница
    между несбъднати и сбъднати мечти.
    Докато пази въглени от вярата
    сърцето и над пропаст ще лети...

    Аплодисменти, Герда.
Предложения
: ??:??