gerrda (Геновева Христова) gerrda (Геновева Христова)
18 408
Nov 29, 2017, 9:55 PM

Последна зима

  Poetry
1.3K 2 4

 

...из вечната носталгия на зимата гори

една съвсем недоловима нежност...

Отречено дихание и няколко луни

се давят в откровена неизбежност;

там жаждата е тънка като спомен за мечти

и слънцето изгрява все от Запад,

там нескончаемо ръми

милувката на тъмен отпечатък.

Последна зима. Само утрото вали

неистово, като пороен май,

сред сухите оголени треви

на вярата в единствения край.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Donnerjack (Донърджак)
    Donnerjack (Донърджак)
    Зимата никога не е последна...само пролетта...и прошката Пролетен поздрав! Джак
  • gerrda (Геновева Христова)
    gerrda (Геновева Христова)
    Благодаря ви!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Много особенно. Опитах да си представя това място. Докарала си го, Герда! Като две докосващи се огледални изображения.
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "там жаждата е тънка като спомен за мечти

    и слънцето изгрява все от Запад"
    Красиво, нетипично като граница
    между несбъднати и сбъднати мечти.
    Докато пази въглени от вярата
    сърцето и над пропаст ще лети...

    Аплодисменти, Герда.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0