gerrda (Геновева Христова)
408 4501
Nov 29, 2017, 9:55 PM

Последна зима 

  Poetry
829 2 4

 

...из вечната носталгия на зимата гори

една съвсем недоловима нежност...

Отречено дихание и няколко луни

се давят в откровена неизбежност;

там жаждата е тънка като спомен за мечти

и слънцето изгрява все от Запад,

там нескончаемо ръми

милувката на тъмен отпечатък.

Последна зима. Само утрото вали

неистово, като пороен май,

сред сухите оголени треви

на вярата в единствения край.

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Зимата никога не е последна...само пролетта...и прошката Пролетен поздрав! Джак
  • Благодаря ви!
  • Много особенно. Опитах да си представя това място. Докарала си го, Герда! Като две докосващи се огледални изображения.
  • "там жаждата е тънка като спомен за мечти

    и слънцето изгрява все от Запад"
    Красиво, нетипично като граница
    между несбъднати и сбъднати мечти.
    Докато пази въглени от вярата
    сърцето и над пропаст ще лети...

    Аплодисменти, Герда.
Random works
: ??:??