Nov 29, 2017, 9:55 PM

Последна зима

  Poetry
1.3K 2 4

 

...из вечната носталгия на зимата гори

една съвсем недоловима нежност...

Отречено дихание и няколко луни

се давят в откровена неизбежност;

там жаждата е тънка като спомен за мечти

и слънцето изгрява все от Запад,

там нескончаемо ръми

милувката на тъмен отпечатък.

Последна зима. Само утрото вали

неистово, като пороен май,

сред сухите оголени треви

на вярата в единствения край.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зимата никога не е последна...само пролетта...и прошката Пролетен поздрав! Джак
  • Благодаря ви!
  • Много особенно. Опитах да си представя това място. Докарала си го, Герда! Като две докосващи се огледални изображения.
  • "там жаждата е тънка като спомен за мечти

    и слънцето изгрява все от Запад"
    Красиво, нетипично като граница
    между несбъднати и сбъднати мечти.
    Докато пази въглени от вярата
    сърцето и над пропаст ще лети...

    Аплодисменти, Герда.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...