Последна зима
...из вечната носталгия на зимата гори
една съвсем недоловима нежност...
Отречено дихание и няколко луни
се давят в откровена неизбежност;
там жаждата е тънка като спомен за мечти
и слънцето изгрява все от Запад,
там нескончаемо ръми
милувката на тъмен отпечатък.
Последна зима. Само утрото вали
неистово, като пороен май,
сред сухите оголени треви
на вярата в единствения край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
