23 мая 2017 г., 08:45

Последната надежда

808 0 0

Ако можех да върна лентата назад, 

щях да се промъкна в малкия ни дворец, 

за да открадна и последната надежда останала там.

 

 А той – построен с вяра и мечти.

Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване,

да се върна към книгата любима в твойте ръце без да ме е страх че ще я затвориш...

 

Но книгата затворена е вече,

заровена някъде из въображаемия дворец 

А плажът...

потънал в скръб и окови,

чакащ да се появи някой из 

БЕЛИТЕ БРЕЗИ.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Пенкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...