Последната надежда

Poetry » Love, Free verse, Other

802 0 0

Ако можех да върна лентата назад,

щях да се промъкна в малкия ни дворец,

за да открадна и последната надежда останала там.

А той – построен с вяра и мечти.

Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване,

да се върна към книгата любима в твойте ръце без да ме е страх че ще я затвориш...

Но книгата затворена е вече,

заровена някъде из въображаемия дворец

А плажът...

потънал в скръб и окови,

чакащ да се появи някой из

БЕЛИТЕ БРЕЗИ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0