23.05.2017 г., 8:45

Последната надежда

803 0 0

Ако можех да върна лентата назад, 

щях да се промъкна в малкия ни дворец, 

за да открадна и последната надежда останала там.

 

 А той – построен с вяра и мечти.

Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване,

да се върна към книгата любима в твойте ръце без да ме е страх че ще я затвориш...

 

Но книгата затворена е вече,

заровена някъде из въображаемия дворец 

А плажът...

потънал в скръб и окови,

чакащ да се появи някой из 

БЕЛИТЕ БРЕЗИ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Пенкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...