yotovava (Валентина Йотова)
2511 20989
27 мар. 2024 г., 14:23

Последната стъпка към залеза 

  Поэзия » Философская
98 3 5

ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА

Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж.

Няма никой край тебе – ни черно, ни бяло котило

да те следва безспирно, да щъка и мъмри поне.
Ако само си взимал – да даваш е тъй непосилно.
И са спомен отдавна безгрижните звездни коне.

 
Между сянка и изгрев е мостът, съзиждан от двама.
И за двама – които докрая, да го извървят.

Редом с тебе се тътри и слага поредния камък,
онзи, който решил е да бъде и орис, и път.

Ти за чужда любов ли си стръвна, и то за какво ли?
Хълташ в нея внезапно, замъглила и ум, и очи.

Отначало прохладна – безлюдно планинско усое.
Има вкус на вишнап и ухае на орех тръпчив.

Сякаш изворче, скрито в шубрака, първица напиваш.
И гората те вдига на длан, и светът се върти.
Той нахлува при тебе и няма къде да отидеш –

и копнееш миража на топлите мъжки черти.

Ала само в съня му ще бъдеш любовната жрица,

щом до другата с двамата сина заспи, мълчалив.
И дори да е сива, съсухрена вече женица,
е достатъчно силна – да носи плода му горчив.

Ти си само крадец, който в техния дом се вмъкнал –
като хитра оса – ненаситна да пие нектар.
Просто тебе те няма, когато при него се мръкне,
или вятърът духне свещицата в оня олтар.

Нелюбов е това, а пък ти си поредният хищник.
Щом не можеш да любиш – самотна оставаш комай.
Тъмен мъж е ловецът, напивал водите ти скришно.
Само светлият, дирил те дълго, остава докрай.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??