ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж.
Няма никой край тебе – ни черно, ни бяло котило
да те следва безспирно, да щъка и мъмри поне.
Ако само си взимал – да даваш е тъй непосилно.
И са спомен отдавна безгрижните звездни коне.
Между сянка и изгрев е мостът, съзиждан от двама.
И за двама – които докрая, да го извървят.
Редом с тебе се тътри и слага поредния камък, ...