8 мая 2010 г., 01:17

Последният край 

  Поэзия » Другая
950 0 0
Моят край лежи на дъното
като потънал кораб във скръбта,
която никой няма да изпита,
а страница след страница
изтича времето на всички нас.
Изтичам през пръстите си
като зрънца небесен пясък,
измит във времето от погледа ми устремен.
Хаосът навсякъде е - във времето,
във хората, във думите ми глухи.
От него сме започнали,
а с него свършвам аз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виола Все права защищены

Предложения
: ??:??