Моят край лежи на дъното
като потънал кораб във скръбта,
която никой няма да изпита,
а страница след страница
изтича времето на всички нас.
Изтичам през пръстите си
като зрънца небесен пясък,
измит във времето от погледа ми устремен.
Хаосът навсякъде е - във времето,
във хората, във думите ми глухи.
От него сме започнали,
а с него свършвам аз. ...