May 8, 2010, 1:17 AM

Последният край 

  Poetry » Other
949 0 0
Моят край лежи на дъното
като потънал кораб във скръбта,
която никой няма да изпита,
а страница след страница
изтича времето на всички нас.
Изтичам през пръстите си
като зрънца небесен пясък,
измит във времето от погледа ми устремен.
Хаосът навсякъде е - във времето,
във хората, във думите ми глухи.
От него сме започнали,
а с него свършвам аз. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виола All rights reserved.

Random works
: ??:??