30 сент. 2022 г., 21:52

Последно време

1.2K 10 9


Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби
на водородни бомби
прииждат към всички брегове
на тази
и на другите вселени...
Къде ще скриеш
човешкото си тяло...?
Настана време
да се преродиш.
Матсиендра
сред флуида сив
и безначален -
приел императива
на безформеното.
Ужасът е единственият
истински родител,
без лице,
с безбройни пипала
от страх...
Стомахът е последното око -
рефлукс и тремор
на уплашения аз,
отчаяно разкрачен
сред побеснели
от изгнанието облаци...
Завесата раздрана
на предадените
светове
под сърп-възмездие
на вечността
се свлича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силна творба! Поздравления!
  • Господ да е с нас!
  • Благодаря ви, скъпи приятели и колеги по перо! Дълбоко съм трогнат от хубавите коментари и от подкрепата ви. Истината е, че този стих е писан през 2015г. след един пророчески сън, който тогава сънувах. В този сън плувах кроул в центъра на едно спокойно и щастливо море. В един миг погледнах над водата и видях чудовищна вълна, която идваше към мен от хоризонта. Гребенът й се състоеше от главите на водородни бомби. Никога преди този сън не бях виждал толкова зловеща гледка. Вълната приближи и аз изцяло се гмурнах под нея. Какво е станало после не зная, защото се събудих с чувство на огромна тревога.
  • Страшно! Ужасна картина на бъдещето!
  • Харесах! Добре изразено предчувствие! Предположение за гибел! И предупреждение! Какво ли следва?

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...