Sep 30, 2022, 9:52 PM

Последно време

Poetry

1.2K 10 9

Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби
на водородни бомби
прииждат към всички брегове
на тази
и на другите вселени...
Къде ще скриеш
човешкото си тяло...?
Настана време
да се преродиш.
Матсиендра
сред флуида сив
и безначален -
приел императива
на безформеното.
Ужасът е единственият
истински родител,
без лице,
с безбройни пипала
от страх...
Стомахът е последното око -
рефлукс и тремор
на уплашения аз,
отчаяно разкрачен
сред побеснели
от изгнанието облаци...
Завесата раздрана
на предадените
светове
под сърп-възмездие
на вечността
се свлича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Много силна творба! Поздравления!

2022-10-12T19:30:15+03:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Господ да е с нас!

2022-10-06T22:50:46+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, скъпи приятели и колеги по перо! Дълбоко съм трогнат от хубавите коментари и от подкрепата ви. Истината е, че този стих е писан през 2015г. след един пророчески сън, който тогава сънувах. В този сън плувах кроул в центъра на едно спокойно и щастливо море. В един миг погледнах над водата и видях чудовищна вълна, която идваше към мен от хоризонта. Гребенът й се състоеше от главите на водородни бомби. Никога преди този сън не бях виждал толкова зловеща гледка. Вълната приближи и аз изцяло се гмурнах под нея. Какво е станало после не зная, защото се събудих с чувство на огромна тревога.

2022-10-01T21:15:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Страшно! Ужасна картина на бъдещето!

2022-10-01T19:57:07+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Харесах! Добре изразено предчувствие! Предположение за гибел! И предупреждение! Какво ли следва?

2022-10-01T17:11:54+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0