30.09.2022 г., 21:52

Последно време

Поезия

1.2K 10 9

Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби
на водородни бомби
прииждат към всички брегове
на тази
и на другите вселени...
Къде ще скриеш
човешкото си тяло...?
Настана време
да се преродиш.
Матсиендра
сред флуида сив
и безначален -
приел императива
на безформеното.
Ужасът е единственият
истински родител,
без лице,
с безбройни пипала
от страх...
Стомахът е последното око -
рефлукс и тремор
на уплашения аз,
отчаяно разкрачен
сред побеснели
от изгнанието облаци...
Завесата раздрана
на предадените
светове
под сърп-възмездие
на вечността
се свлича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izumrudkata (Катя)

Много силна творба! Поздравления!

2022-10-12T19:30:15+03:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Господ да е с нас!

2022-10-06T22:50:46+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, скъпи приятели и колеги по перо! Дълбоко съм трогнат от хубавите коментари и от подкрепата ви. Истината е, че този стих е писан през 2015г. след един пророчески сън, който тогава сънувах. В този сън плувах кроул в центъра на едно спокойно и щастливо море. В един миг погледнах над водата и видях чудовищна вълна, която идваше към мен от хоризонта. Гребенът й се състоеше от главите на водородни бомби. Никога преди този сън не бях виждал толкова зловеща гледка. Вълната приближи и аз изцяло се гмурнах под нея. Какво е станало после не зная, защото се събудих с чувство на огромна тревога.

2022-10-01T21:15:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Страшно! Ужасна картина на бъдещето!

2022-10-01T19:57:07+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Харесах! Добре изразено предчувствие! Предположение за гибел! И предупреждение! Какво ли следва?

2022-10-01T17:11:54+03:00