Последното погребение
Роднини далечни, по далечни пътеки,
климайки сънно, влачейки плът,
тихо подкрепяйки всекиго всеки,
в стръмния склон на зората вървят.
В последната къща, в последното село
виква петлето с прерязан гръклян,
удря козлето своето чело
в дъното светло на черен казан.
Жената изважда платното най-скъпо,
леглото за гости има гост изведнъж...
Тя сама за последно изкъпва ...