Последното
Последното погребение Роднини далечни, по далечни пътеки, климайки сънно, влачейки плът, тихо подкрепяйки всекиго всеки, в стръмния склон на зората вървят. В последната къща, в последното село виква петлето с прерязан гръклян, удря козлето своето чело в дъното светло на черен казан. Жената изважда платното най-скъпо, леглото за гости има гост изведнъж... Тя сама за последно изкъпва тялото чисто на чистия мъж... В последната къща, в последното село.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
