May 20, 2009, 5:57 PM

Последното

  Poetry » Civic
1.4K 0 4

 

Последното погребение

Роднини далечни, по далечни пътеки,
климайки сънно, влачейки плът,
тихо подкрепяйки всекиго всеки,
в стръмния склон на зората вървят.
В последната къща, в последното село
виква петлето с прерязан гръклян,
удря козлето своето чело
в дъното светло на черен казан.
Жената изважда платното най-скъпо,
леглото за гости има гост изведнъж...
Тя сама за последно изкъпва
тялото чисто на чистия мъж...
В последната къща, в последното село.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...