Последното
Последното погребение Роднини далечни, по далечни пътеки, климайки сънно, влачейки плът, тихо подкрепяйки всекиго всеки, в стръмния склон на зората вървят. В последната къща, в последното село виква петлето с прерязан гръклян, удря козлето своето чело в дъното светло на черен казан. Жената изважда платното най-скъпо, леглото за гости има гост изведнъж... Тя сама за последно изкъпва тялото чисто на чистия мъж... В последната къща, в последното село.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
