Последното ми пълнолуние
ПОСЛЕДНОТО МИ ПЪЛНОЛУНИЕ
Дъждът се втурна – бесен носорог,
със зли копита смачка небосвода.
Пиян от суета и див възторг,
вилня върху примрялата природа.
Да кажеш, че е лято – ама не!
И този зверски зной дори ме плаши,
щом птиците подвиват колене
в градушка, изорала пътя прашен.
Прибирам тичинки от светлина,
с които да лекувам всяка болка,
изплакалата в тиха ранина,
бреза с живителните ѝ сокове,
врабчето, за което бях дете
и топлех го на пазва в трудна зима,
дъгите през живота ми – безчет,
благодарение на тях ме има,
най-трудния си ден – добих кураж
за да си тръгна – сякаш непозната,
резка дълбока в тъмния пейзаж –
това е бунтът ми към правилата.
Не чакам някой да ме прислони –
животът често е безвкусни прози,
изпъстрени с измамливи луни
и мачкани от бесни носорози.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
