yotovava (Валентина Йотова)
2617 22102
Jun 20, 2024, 9:59 AM  

Последното ми пълнолуние 

  Poetry
141 1 8

ПОСЛЕДНОТО МИ ПЪЛНОЛУНИЕ

 

Дъждът се втурна – бесен носорог,
със зли копита смачка небосвода.
Пиян от суета и див възторг,
вилня върху примрялата природа.

 

Да кажеш, че е лято – ама не!
И този зверски зной дори ме плаши,
щом птиците подвиват колене
в градушка, изорала пътя прашен.

 

Прибирам тичинки от светлина,
с които да лекувам всяка болка,
изплакалата в тиха ранина,

бреза с живителните ѝ сокове,

 

врабчето, за което бях дете
и топлех го на пазва в трудна зима,
дъгите през живота ми – безчет,
благодарение на тях ме има,

 

най-трудния си ден – добих кураж
за да си тръгна – сякаш непозната,
резка дълбока в тъмния пейзаж –
това е бунтът ми към правилата.

 

Не чакам някой да ме прислони –
животът често е безвкусни прози,
изпъстрени с измамливи луни
и мачкани от бесни носорози.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??