yotovava (Валентина Йотова)
2595 21944
20.06.2024 г., 9:59 ч.  

Последното ми пълнолуние 

  Поезия
126 1 8

ПОСЛЕДНОТО МИ ПЪЛНОЛУНИЕ

 

Дъждът се втурна – бесен носорог,
със зли копита смачка небосвода.
Пиян от суета и див възторг,
вилня върху примрялата природа.

 

Да кажеш, че е лято – ама не!
И този зверски зной дори ме плаши,
щом птиците подвиват колене
в градушка, изорала пътя прашен.

 

Прибирам тичинки от светлина,
с които да лекувам всяка болка,
изплакалата в тиха ранина,

бреза с живителните ѝ сокове,

 

врабчето, за което бях дете
и топлех го на пазва в трудна зима,
дъгите през живота ми – безчет,
благодарение на тях ме има,

 

най-трудния си ден – добих кураж
за да си тръгна – сякаш непозната,
резка дълбока в тъмния пейзаж –
това е бунтът ми към правилата.

 

Не чакам някой да ме прислони –
животът често е безвкусни прози,
изпъстрени с измамливи луни
и мачкани от бесни носорози.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??