9 дек. 2010 г., 09:12

Посока 

  Поэзия
776 0 7
И вятърът заметна ù косите
зад рамото,
зад мрачния ù поглед...
обърса се в очите ù
и викна:
- Не ме прогонваш
с тази бясна крачка.
А тя заплю го... плюеше
насреща...
"Не ти говоря, ти си просто вятър...
и не, че аз съм нещо друго,
освен момиче, носено от вятъра."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??