Dec 9, 2010, 9:12 AM

Посока 

  Poetry
704 0 7

И вятърът заметна ù косите

зад рамото,

 зад мрачния ù поглед...

обърса се в очите ù

  и викна: 

- Не ме прогонваш

 с тази бясна крачка.

А тя заплю го... плюеше

   насреща...

"Не ти говоря, ти си просто вятър...

      и не, че аз съм нещо друго,

освен момиче, носено от вятъра."


© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??