Посоки
Разделящо мълчание, провлачена несигурност,
вървим в една планета, а посоките ни май
са коренно различни - ако аз съм плюс, ти минус си,
на нашто разминаване дали ще дойде край.
По пътищата тръгваме и стъпките разделят ни,
разделят се съдбите ни и нашите души,
какво се случи, може би докато не споделяхме
това, което имахме, и то се изпари.
Безкрайност лабиринтна е животът, а човекът
все търси и намира после своя верен път,
загуби ли го - търси го, намери ли го - следва го,
споделя го със някой, който му е много скъп.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Калъчева Все права защищены
