Jun 1, 2010, 3:22 PM

Посоки 

  Poetry
530 0 1

Разделящо  мълчание, провлачена несигурност,

вървим в една планета, а посоките ни май

са коренно различни - ако аз съм плюс, ти минус си,

на нашто разминаване дали ще дойде край.

 

По пътищата тръгваме и стъпките разделят ни,

разделят се съдбите ни и нашите души,

какво се случи, може би докато не споделяхме

това, което имахме,  и то се изпари.

 

Безкрайност лабиринтна е животът, а човекът

все търси и намира после своя верен път,

загуби ли го - търси го, намери ли  го - следва го,

споделя го със някой, който му е много скъп.

 

 

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??