20 сент. 2019 г., 16:56

Посреща ме отворена врата 

  Поэзия » Строгие формы
490 0 1
Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там,
една надежда чака в топла стая.
Вървя през снежни долини, мечтая.
Пресичам смело буйната река.
В гората страх не мога да позная
от вой или от рев на звяр сега.
И ето ме пред прага, все така
посреща ме отворена врата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Предложения
: ??:??