Посреща ме отворена врата

Sep 20, 2019, 4:56 PM

Poetry » Strict forms

371 0 1

Нахоках здраво лошата съдба...

и вяра сложих в празната торба.

През рамо метнах я и тръгнах сам

по пътя неотъпкан, ала зная

зад планините синьобели, там,

една надежда чака в топла стая.

Вървя през снежни долини, мечтая.

Пресичам смело буйната река.

В гората страх не мога да позная

от вой или от рев на звяр сега.

И ето ме пред прага, все така

посреща ме отворена врата.

" Благодаря " щастлив ще изрека

с целувка щом ме стопля Любовта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ИнаКалина

2019-09-20T17:08:43+03:00

Прекрасно е да имаш мотив да продължиш... а когато това е любовта - щастлив си разбира се. Поздрави, Асенчо!