Посреща ме отворена врата
Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там,
една надежда чака в топла стая.
Вървя през снежни долини, мечтая.
Пресичам смело буйната река.
В гората страх не мога да позная
от вой или от рев на звяр сега.
И ето ме пред прага, все така
посреща ме отворена врата.
" Благодаря " щастлив ще изрека
с целувка щом ме стопля Любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
