9 июн. 2017 г., 22:10

Постлюбов

630 1 6

 

 

 

Не ме въвличай в твоя свят,

била съм там за кратко.

Забавен си, безбожно млад.

Нагарча ми от сладко.

 

Не ме ухажвай. Имаш дар –

очи в очи лъстиво

омайваш лесно с дрезгав глас.

Облизвам сухото червило.

 

Не ми е време за игра,

да ме разтърси земетръса.

Премина златна, отшумя

реката с нанос от покруса.

 

Не мога да те възкреся,

наново песен да изпея.

Тъгата е лечебна в самота –

вземи си шепичка от нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...