9 июн. 2017 г., 22:10

Постлюбов

624 1 6

 

 

 

Не ме въвличай в твоя свят,

била съм там за кратко.

Забавен си, безбожно млад.

Нагарча ми от сладко.

 

Не ме ухажвай. Имаш дар –

очи в очи лъстиво

омайваш лесно с дрезгав глас.

Облизвам сухото червило.

 

Не ми е време за игра,

да ме разтърси земетръса.

Премина златна, отшумя

реката с нанос от покруса.

 

Не мога да те възкреся,

наново песен да изпея.

Тъгата е лечебна в самота –

вземи си шепичка от нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...