Не ме въвличай в твоя свят,
била съм там за кратко.
Забавен си, безбожно млад.
Нагарча ми от сладко.
Не ме ухажвай. Имаш дар –
очи в очи лъстиво
омайваш лесно с дрезгав глас.
Облизвам сухото червило.
Не ми е време за игра,
да ме разтърси земетръса.
Премина златна, отшумя
реката с нанос от покруса.
Не мога да те възкреся,
наново песен да изпея.
Тъгата е лечебна в самота –
вземи си шепичка от нея.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
