9 jun 2017, 22:10

Постлюбов

  Poesía
629 1 6

 

 

 

Не ме въвличай в твоя свят,

била съм там за кратко.

Забавен си, безбожно млад.

Нагарча ми от сладко.

 

Не ме ухажвай. Имаш дар –

очи в очи лъстиво

омайваш лесно с дрезгав глас.

Облизвам сухото червило.

 

Не ми е време за игра,

да ме разтърси земетръса.

Премина златна, отшумя

реката с нанос от покруса.

 

Не мога да те възкреся,

наново песен да изпея.

Тъгата е лечебна в самота –

вземи си шепичка от нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...