Постлюбов
Не ме въвличай в твоя свят,
била съм там за кратко.
Забавен си, безбожно млад.
Нагарча ми от сладко.
Не ме ухажвай. Имаш дар –
очи в очи лъстиво
омайваш лесно с дрезгав глас.
Облизвам сухото червило.
Не ми е време за игра,
да ме разтърси земетръса.
Премина златна, отшумя
реката с нанос от покруса.
Не мога да те възкреся,
наново песен да изпея.
Тъгата е лечебна в самота –
вземи си шепичка от нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
