Постмортум
/В памет на Миролюб/
Почивай в мир, майко, и аз си почивам.
Не търся виновник за моя провал.
В живота изпих много чаши горчиви,
но стига да можех, пак бих го живял.
Обичах шегите, смеха непринуден,
но тайно тъгувах, самотен живях.
От хората някак се чувствах прокуден,
а колко копнеех да бъда сред тях!
В пиянски компании търсех разтуха,
жадувах приятелство, радост, любов...
Мечтите ми бяха илюзия куха –
омразата твоя бе моят покров.
А толкова малко ми трябваше, мамо –
усмивка и мъничко нежност към мен.
Отдавна живеех без бащино рамо,
а ти все ме пращаше в гроба студен.
И двамата вече сме в гроба семеен,
дано си доволна – не те надживях.
Не ни се отдаде във мир да живеем –
покой ще намери ли нашият прах?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Тодорова Все права защищены
