ValeriaTodorova (Валерия Тодорова)
35 2
27 окт. 2010 г., 19:44

Постмортум 

  Поэзия » Другая
609 0 7

/В памет на Миролюб/

 

Почивай в мир, майко, и аз си почивам.

Не търся виновник за моя провал.

В живота изпих много чаши горчиви,

но стига да можех, пак бих го живял.

 

Обичах шегите, смеха непринуден,

но тайно тъгувах, самотен живях.

От хората някак се чувствах прокуден,

а колко копнеех да бъда сред тях!

 

В пиянски компании търсех разтуха,

жадувах приятелство, радост, любов...

Мечтите ми бяха илюзия куха –

омразата твоя бе моят покров.

 

А толкова малко ми трябваше, мамо –

усмивка и мъничко нежност към мен.

Отдавна живеех без бащино рамо,

а ти все ме пращаше в гроба студен.

 

И двамата вече сме в гроба семеен,

дано си доволна – не те надживях.

Не ни се отдаде във мир да живеем –

покой ще намери ли нашият прах?

© Валерия Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...!
  • Благодаря на всички, които посетиха страницата ми. Мария, за съжаление, сцeнарият на стихотворението не е измислен. Това е драмата на един не(до)изживян живот. Мир на душите и на двамата!
  • Чета и не ми се иска да е писано по сценарий от истинския живот...
    Прегръщам теб и мъката ти, Валерия, дано от това ти стане по-леко!
    А стихотворението ти е много силно и те поздравявам за него!
  • Разтърсващо е!
    Моля се да са намерили покой. Амин!
  • Поклон!
  • На душата ми стана горчиво. Някои истини идват твърде късно...
  • О, Валя, мила!Разплака ме!Толкова силно и прекрасно стихотворение, отдавна не бях чела!Бъди сигурна, миличка, че смъртта е помирила майка и син.Нека и двамата почиват в мир.Смъртта помирява всички, дори врагове!Това го знам...
    Поклон и бъди силна!
Предложения
: ??:??