Постмортум
/В памет на Миролюб/
Почивай в мир, майко, и аз си почивам.
Не търся виновник за моя провал.
В живота изпих много чаши горчиви,
но стига да можех, пак бих го живял.
Обичах шегите, смеха непринуден,
но тайно тъгувах, самотен живях.
От хората някак се чувствах прокуден,
а колко копнеех да бъда сред тях!
В пиянски компании търсех разтуха,
жадувах приятелство, радост, любов...
Мечтите ми бяха илюзия куха –
омразата твоя бе моят покров.
А толкова малко ми трябваше, мамо –
усмивка и мъничко нежност към мен.
Отдавна живеех без бащино рамо,
а ти все ме пращаше в гроба студен.
И двамата вече сме в гроба семеен,
дано си доволна – не те надживях.
Не ни се отдаде във мир да живеем –
покой ще намери ли нашият прах?
© Валерия Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...!
-
Благодаря на всички, които посетиха страницата ми. Мария, за съжаление, сцeнарият на стихотворението не е измислен. Това е драмата на един не(до)изживян живот. Мир на душите и на двамата!
-
Чета и не ми се иска да е писано по сценарий от истинския живот...
Прегръщам теб и мъката ти, Валерия, дано от това ти стане по-леко!
А стихотворението ти е много силно и те поздравявам за него! -
Разтърсващо е!
Моля се да са намерили покой. Амин! -
Поклон!
-
На душата ми стана горчиво. Някои истини идват твърде късно...
-
О, Валя, мила!Разплака ме!Толкова силно и прекрасно стихотворение, отдавна не бях чела!Бъди сигурна, миличка, че смъртта е помирила майка и син.Нека и двамата почиват в мир.Смъртта помирява всички, дори врагове!Това го знам...
Поклон и бъди силна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
