20 июл. 2011 г., 17:40

Посвещавам

701 0 1


На Васил Байчев от гр. Исперих -

моят първи учител по поезия

 

Учителю добър, любим и уважаван

от твоите съграждани и ученици,

ний помним твоя почерк равен,

обожаван

и огъня, пламтял във твоите зеници.

 

Учителю, ний помним твойто вдъхновение,

то водеше ни по пътеки непознати.

Откривахме света

с младежко дръзновение,

гласът ти правеше мечтите ни крилати.

 

От твойта вяра всички взехме по искрица,

за да ни свети във житейския ни път.

А словото ти беше

слънчева зеница,

в която грееше все нов и чист светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мило и истинско посвещение!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...