20 июл. 2011 г., 17:40

Посвещавам

699 0 1


На Васил Байчев от гр. Исперих -

моят първи учител по поезия

 

Учителю добър, любим и уважаван

от твоите съграждани и ученици,

ний помним твоя почерк равен,

обожаван

и огъня, пламтял във твоите зеници.

 

Учителю, ний помним твойто вдъхновение,

то водеше ни по пътеки непознати.

Откривахме света

с младежко дръзновение,

гласът ти правеше мечтите ни крилати.

 

От твойта вяра всички взехме по искрица,

за да ни свети във житейския ни път.

А словото ти беше

слънчева зеница,

в която грееше все нов и чист светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мило и истинско посвещение!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...