20.07.2011 г., 17:40

Посвещавам

696 0 1


На Васил Байчев от гр. Исперих -

моят първи учител по поезия

 

Учителю добър, любим и уважаван

от твоите съграждани и ученици,

ний помним твоя почерк равен,

обожаван

и огъня, пламтял във твоите зеници.

 

Учителю, ний помним твойто вдъхновение,

то водеше ни по пътеки непознати.

Откривахме света

с младежко дръзновение,

гласът ти правеше мечтите ни крилати.

 

От твойта вяра всички взехме по искрица,

за да ни свети във житейския ни път.

А словото ти беше

слънчева зеница,

в която грееше все нов и чист светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мило и истинско посвещение!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...