На Васил Байчев от гр. Исперих -

моят първи учител по поезия

Учителю добър, любим и уважаван

от твоите съграждани и ученици,

ний помним твоя почерк равен,

обожаван

и огъня, пламтял във твоите зеници.

Учителю, ний помним твойто вдъхновение,

то водеше ни по пътеки непознати.

Откривахме света

с младежко дръзновение,

гласът ти правеше мечтите ни крилати.

От твойта вяра всички взехме по искрица,

за да ни свети във житейския ни път.

А словото ти беше

слънчева зеница,

в която грееше все нов и чист светът.