Jul 20, 2011, 5:40 PM

Посвещавам

  Poetry » Other
695 0 1


На Васил Байчев от гр. Исперих -

моят първи учител по поезия

 

Учителю добър, любим и уважаван

от твоите съграждани и ученици,

ний помним твоя почерк равен,

обожаван

и огъня, пламтял във твоите зеници.

 

Учителю, ний помним твойто вдъхновение,

то водеше ни по пътеки непознати.

Откривахме света

с младежко дръзновение,

гласът ти правеше мечтите ни крилати.

 

От твойта вяра всички взехме по искрица,

за да ни свети във житейския ни път.

А словото ти беше

слънчева зеница,

в която грееше все нов и чист светът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мило и истинско посвещение!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...