Isaan (Теодора Симеонова)
35 11
7 окт. 2011 г., 22:26

Посвещение 

  Поэзия » Любовная
797 0 7

Усмивката ми – ще я нарисувам

със пръсти аз на твоето лице.

Недей да се тревожиш, не тъгувам.

Защото всъщност мракът е небе,

което, неоткрито, нас ще види

планетите сами да преборим,

мастилото му черно да изтрием,

да се осея цялото в звезди.

 

И можейки отново да мечтаем,

да се завърнем в делника суров.

Аз вече зная. Ти си идеален.

Предавам се.

На ход си ти, Любов!

© Теодора Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??