Посвещение
Усмивката ми – ще я нарисувам
със пръсти аз на твоето лице.
Недей да се тревожиш, не тъгувам.
Защото всъщност мракът е небе,
което, неоткрито, нас ще види
планетите сами да преборим,
мастилото му черно да изтрием,
да се осея цялото в звезди.
И можейки отново да мечтаем,
да се завърнем в делника суров.
Аз вече зная. Ти си идеален.
Предавам се.
На ход си ти, Любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Симеонова Все права защищены
Да напишем нещо заедно? 
