Усмивката ми – ще я нарисувам
със пръсти аз на твоето лице.
Недей да се тревожиш, не тъгувам.
Защото всъщност мракът е небе,
което, неоткрито, нас ще види
планетите сами да преборим,
мастилото му черно да изтрием,
да се осея цялото в звезди.
И можейки отново да мечтаем,
да се завърнем в делника суров.
Аз вече зная. Ти си идеален.
Предавам се. ...