Усмивката ми – ще я нарисувам
със пръсти аз на твоето лице.
Недей да се тревожиш, не тъгувам.
Защото всъщност мракът е небе,
което, неоткрито, нас ще види
планетите сами да преборим,
мастилото му черно да изтрием,
да се осея цялото в звезди.
И можейки отново да мечтаем,
да се завърнем в делника суров.
Аз вече зная. Ти си идеален.
Предавам се.
На ход си ти, Любов!
© Теодора Симеонова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Да напишем нещо заедно? 