Посвещение
Усмивката ми – ще я нарисувам
със пръсти аз на твоето лице.
Недей да се тревожиш, не тъгувам.
Защото всъщност мракът е небе,
което, неоткрито, нас ще види
планетите сами да преборим,
мастилото му черно да изтрием,
да се осея цялото в звезди.
И можейки отново да мечтаем,
да се завърнем в делника суров.
Аз вече зная. Ти си идеален.
Предавам се.
На ход си ти, Любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
Да напишем нещо заедно? 
