12 февр. 2010 г., 09:50

Посвещение 

  Поэзия » Другая
374 0 0
Приятелко любима,
ти си тъй добра, незаменима.
Колко болка и мъка изтърпяхме
и в лоши дни заедно бяхме.
Колко щастие и радости с теб изживяхме.
Единствено пред тебе мога да разкрия своята душа,
защото знам, че винаги в труден момент
ще ми подадеш ръка.
Единствено с тебе можем да си бъбрим неусетно
чак до сутринта.
Понякога спорим, караме се
и се сърдим за известно време, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??